Шист

Шистът представлява силно фолиирана метаморфна скала (средно-степенен метаморфизъм). Характеризира се от изобилието на плочести или издължени минерали (слюди, хлорит, талк, графит, амфиболи) с определена ориентация. Различните видове шисти споделят прилики във външният вид(шистозност), но могат силно да варират по състав. Отделните минерални зърна се долавят с невъоръжено око. Тази особеност го отличава от лиските (slates –  по-ниско степенно метаморфозирани глинести скали). Шистът е една от най-разпространените скални разновидност в континенталната кора.

Varieties of schist

Различни видове шистови скали: 1. Слюден шист с порфиробласти от гранат, ставролит и кианит; 2. Графитов шист; 3. Хлоритов шист (зелен шист); 4. Кварц-фелдшпатов шист (гнайсо-шист); 5. Ставролитов шист; 6. Син шист (глаукофанов шист с гранат и омфацит);

Някои шисти не съдържат плочести минерали като люспестите алумосиликати или графит, но в този случай тези скали трябва да покажат линейна структура (издължени в една посока минерали със субпаралелна ориентация). В тази група се отнасят амфибол-съдържащите скали с линейна структура.

Шистозността е тип фолиация, характеризирана от преференциална ориентация на издължени или плочести минерални зърна (които изобилстват в шистовите скали). Шистозността е в резултат от приложено налягане, което принуждава минералните зърната да се подредят перпендикулярно на приложеното напрежение. Това напрежение (стрес) може да бъде компресионно (в планинските системи) или просто причинено от теглото на покриващите скали (литостатичното налягане).

Cap

Слюденият шист е широко разпространена разновидност. Неговият приятен блестящ външен вид се дължи на присъствието на слюдести люспи, действащи като малки огледала.  Такива скали често съдържат гранатови порфиробласти (червените кристали). Нарвик/Норвегия. Ширина на образеца 14 sm.

Интензитетът на метаморфизъм ще нараства с погребването на скалите и това довежда до загуба на шистозността поради изкристализиране на все повече фелдшпатови минерали от слюдите вследствие на новосъздадените термодинамични условия. Този процес ще доведе до формирането на високо-степенната метаморфна скала – гнайс. За отличаването им се смята, че шистът трябва да съдържа поне 50% издължени фолиирани минерали, но в много случаи отличаването им една от друга е въз основа на качествената оценка на геолога, описващ скалите на полето.

Caption

Някои от слюдите вече са се променили до фелдшпати. Този образец изглежда, че се доближава до въображаемата граница между шист и гнайс. Нарвик/Норвегия. Ширина на образеца 10 sm.

Шистовите скали имат свойството да се цепят по определена равнина. Това тяхно свойство ги отличава от гнайсовите скали, които имат линейна структура но не притежават цепителен характер.

Caption

Разкритие на шисти в Шотландия. Забележете цепителният характер ,който е очевиден във всякакъв мащаб

Разликата между шисти и ниско-степенно метаморфозираните скали – лиски и филити е също доста проблематична. Няма лесен начин количествено да се реши кога едната свършва и другата започва. Отделните минерални зърна при лиските не са видими за невъоражено око, докато те са ясно видими при шистите. Филитът е междинна скала между тях. Изграждащите го плочести минерали са достатъчно големи за да придадат копринен блясък на цепителните повърхнини на скалата.

Slate, phyllite and schist

Увеличаване степента на метаморфизъм довежда до съответните скали – лиска, филит, гнайсо-шист (от ляво надясно)

Семейството на шистовите скали по състав е много разнообразно но повечето от тях произхождат от глинести скали. Друг голям член от семейството са шистите, произхождащи от магмен протолит. Те включват зелените и сините шисти. Зеленият цвят се дължи на присъствието на хлорит, синият – на глаукофан (вид амфибол). Седиментните скали, които са били богати на организмови останки метаморфозират до графитови шисти.

Chlorite schist sample

Хлоритов шист (зелен шист) е метаморфозирана базична магмена скала. Ширина на образеца 14 sm от Норвегия.

Шист

Глаукофанов шист (син шист). Този образец е формиран при високи налягания. Зеленият минерал е омфацит, червения – гранат. Това са съставните елементи на еклогита. Произход – Италия, ширина – 6 sm.

Graphite schist rock sample

Графитов шист от Урал/Русия. Графита се формира за сметка на органичния материал в седиментния протолит. Ширина на образеца 13 sm.

Caption

Характерни срастъци на ставролитови порфиробласти в богат на алуминий метапелит (стравролитов шист). От Финландия, ширина 19 sm.

Caption

Разкритие на ставролитов шист, Финландия.

Width of sample is 7 cm

Образец на мусковит-гранат-ставролитов шист, съдържащ порфиробласти от гранат (червен), кианит(син) и ставролит (тъмен, издължен). Ширина – 7 sm.

Caption

Графитов шист от Норвегия. Тази скала се добива поради високото съдържане на графит. Ширина на образеца – 27 sm.

Caption

Кварцов шист с перфектно успоредни кливажни (цепителни) повърхнини. От Норвегия, ширина на изгледа 50 sm.

Caption

Купчина от кварцови шисти демонстрираща плочестият хабитус, който е причинен от изобилието на плочести минерали. Алта/Норвегия.

Caption

Талковият шист е източник на талк. Тази скала е също позната като сапунен камък понеже е хлъзгава при докосване. Талкът е много мек минерал, което прави възможно рязането на скалата с нож. Произход – Финландия, ширина на образеца 14 sm.

Caption

Рибекитов (амфиболова група) шист с линейна структура. Германия, ширина – 14 sm.

Caption

Андалузитови (кафявите) порфиробласти в серицитов шист. Финландия, ширина – 12 sm.

Garnet hornblende schist. The width of the sample is 19 cm.

Гранат-амфиболов шист от Швейцария. Ширина на образеца 19 sm.

Caption

Тоналитова дайка процепваща през богата на графит шистозна скала. Ширината на дайката е приблизително 15-20 sm. От Норвегия.

Caption

Гранат-амфиболитов шист от Норвегия. Ширина на образеца 16 sm.

Caption

Син шист. Глаукофанът, член на амфиболовата група придава синия цвят.

Caption

Серицитов шист от Финландия. Ширина на образеца 15 sm.

Caption

Малки скални фрагменти от слюдест шист в речни седименти от Канада. Ширина на зрителното поле – 20 mm.

Литература:

  1. Jackson, J. A. (1997). Glossary of Geology, 4th Edition. American Geological Institute.
    2. Best, Myron G. (2002). Igneous and Metamorphic Petrology, 2nd Edition. Wiley-Blackwell.
    3. Schist. English Dictionary. Oxford University Press.
    4. Van der Pluijm, B. A. (2007). Schist. In: McGraw Hill Encyclopedia of Science & Technology, 10th Edition. McGraw-Hill. Volume 16. 103.

 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × five =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)