Подходящи места за промиване на злато в България

Самородно злато в България се установява както в първични руди, така и преотложени в по-млади седименти и съвременни речни наноси. Вторият тип находища се образуват от разрушаването на първични находища, както и при преотлагането на вече разрушени и транспортирани материали(седименти).

Подходящи места за промиване на злато

Златоносни разсипи се образуват и при разрушаването на интрузивни (предимно гранити) скали, в които не се наблюдават промишлени концентрации. Но при тяхното разрушаване и отмиване на леката фракция (кварц, слюда, фелдшпати) се получават промишлени натрупвания от злато. Поради слабата способност за транспортиране, около всяко рудно находище, в което има и минимални съдържания на злато, винаги в речната мрежа наоколо, се образуват златоносни разсипи. В този смисъл всяко златорудно находище от по-долу описаните представлява перспективен участък за търсене и промиване на разсипно злато.

Подходящи места за промиване на злато в България

У нас собствено златни находища, т.е. разработвани изцяло за добив на злато, има две: Злата и Говежда. Мина Злата се намира в района на гр.Трън, близо до село Велиново, разположено на около 10 km югоизточно от Трън. Злато се установява в три минерализационни етапа. Съдържанието му варира от 15 до 100 g/t. Освен злато в находището се срещат пирит, галенит, сфалерит, самородно сребро и други. Рудно поле Говежда е разположено в Западна Стара планина. Намира се в района на селата Говежда, Копиловци и Дива Слатина, отстоящи на около 5-12 km южно от гр. Чипровци. Рудното поле е изградено от голямо количество кварцови жили съдържащи злато. Около тях са се образували делувиални (склонови) и алувиални(речни) разсипи, носещи злато. Съществуват данни, че тези разсипи са били експлоатирани още преди новата ера.
Освен от собствени златни находища злато в България се добива попътно и в редица оловно-цинкови и медни находища. По този начин се формират няколко района, перспективни за търсене и добив на злато, които ще разгледаме подробно.

Северна България

В Северна България могат да се отделят два: Първият район е разположен по поречието на р. Огоста и нейния приток р. Златица, в землището на гр. Чипровци, северно и южно от него. Най-богати на злато са разсипите, развити по поречието на р. Дългоделска Огоста и нейните притоци. Злато може да се промива с успех във всички по-малки потоци, минаващи в околностите на селата: Говежда, Дива Слатина, Дълги дел, Копиловци, Главановци, Маляне, Помеждин (разположени по р. Дългоделска Огоста, на около 10 км южно от гр. Чипровци); край селата Железна и Мартиново, лежащи на р. Чипровска река (около гр. Чипровци); богати на злато са и разсипите на р. Златица и р. Бързия и край селата, лежащи на тях – Черешовица, Котеновци, Десковец, Гаганица, Бързия, Комарево, Костенци, Боровци и около гр. Берковица.

Втората област, където е добивано и може сега да се промива злато в Северна България, е по долината на р. Янтра и нейните притоци по горното течение, разположени в околностите на Габрово.
Друг важен златодобивен район е Средногорският, който най-общо можем да поделим на няколко подрайона, развити от запад на изток, както следва:
– околностите на Витоша – с. Боснек, с. Владая, кв. Княжево, кв. Драгалевци, кв. Симеоново; селата Панчарево, Кокаляне, Железница, Бистрица (лежащи по р. Искър и притоците й от горното течение); по горното течение на р. Палакария в околностите на селата Ковачевци, Поповяне, Алино, Ярлово, вр. Петрус; по горното течение на р. Струма край селата Чуйпетлово, Кладница, Рударци, Студена;
– околностите на големите медни находища, разкриващи се в Средногорието: поречието на р. Тополница и нейните притоци, горното течение на р. Луда Яна и нейните притоци – Панагюрска Луда Яна. Стрелчанска Луда Яна, Банска Луда Яна, или в околностите на гр. Стрелча и Панагюрище. Перспективни са и районите на север около гр. Средногорие, Челопеч в Златишка планина, където е и находището Свищиплаз, разработвано още през римско време, поречието на р. Тунджа край Казанлък.

В околностите на самите медни находища – Челопеч, Елаците, Елииица, Мина Радка, Цар Асен. Находището Бакаджик и неговите околности, разположени югоизточно от гр. Ямбол. По р. Тунджа при с. Копринка. По р. Стара река. Крива река и Адгница или край селата Костенец, Сестримо, Габровица, Голямо Белово и гр. Костенец и Белово.

Средногорски район

В Средногорския район се включва и находището Кольо Мариново, Чирпанско. Находището е в местността Розов дол и Старата река в грусиран(силно изветрял) гранит. Златото идва под формата на зърна и люспи, достигащи до 0,3 мм. Средното съдържание е около 5 g/m³ , но в някои участъци достига до 20 g/m³ . Злато се среща още и в Пловдивско при селата Изворово и Набожно.

Следващият значим златоносен район е Краището, в околностите на Кюстендил и по-специално на север от него. Най-богати на злато са наносите на реките Драговищица, Бистрица, Треклянска река и Струма. Това са околностите на селата: Горни Коритен, Долни Коритен, Горно Уйно, Добри дол, Сушица, Злогош, Полетинци, Трекляне, Средорек, Долно Кобиле, Долно Уйно Драговищица. Герановци (всички на север от Кюстендил). В околностите на Трън е вече упоменатото находище Злата.

Последният значим район е цялата Рило-Родопска област, която е изградена от гранити и гранито-гнайси. Това е и една от главните геоложки предпоставки за образуването на златоносни разсипи. Най-общо може да се каже, че почти всички реки, които секат тази област, малко или повече носят и отлагат в наносите си злато. В този район се намират и най-големите български оловно-цинкови находища, в които винаги се съдържат в неголеми количества злато, но достатъчно, за да излъчват златоносни разсипи.
Перспективно е търсенето по поречието на р.Въча и нейните притоци: Караджадере, Кричим, Широколъшка река, Девинска река, Гашня и др. реки. С много високи съдържания на злато са наносите и речните тераси по р.Арда и притоците й: Крумовица, Кесибир, Вьрбица, Казълач, Бяла река, Атеренска река и други.

По принцип всички потоци и реки, течащи в следните рудни райони, са със значимо обогатяване в техните разсипи. Това са Маданският руден район , селата Неделино, Бял извор, Буково, Страшимир, Ерма река, гр. Рудозем, Мадан и по на ceвер Ардино. Маджаровското рудно поле , Лъкинският руден район, Звездел-Галенитския руден район, в околностите на Момчилград, Ивайловград, Крумовград, Златоград, Хасково и други.


Comments

comments

4 thoughts on “Подходящи места за промиване на злато в България

  • April 18, 2020 at 3:34 pm
    Permalink

    В България действително има още много места, където може да се търси и промива злато. Земята е богата и който търси – намира.

    Reply
    • October 9, 2020 at 8:51 am
      Permalink

      Прав сте наистина, повечето от написаното е литературна справка и споделено в интернет. Има перспектива.

      Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ten + 1 =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)