Пирит – кратка характеристика
Пиритът е най-изобилния и разпространен сулфиден минерал (FeS2). Рядко съставлява по -голямата част от скалата, но често присъства там. Той е често срещан минерал в седиментните скали, особено ако те съдържат или съдържали органични вещества. Също така е много често срещан хидротермален минерал. Малко хидротермални жили са без него. Особено честа е асоциацията пирит с кварц.
Пиритът е железен сулфид. Сярата успява да се комбинира с желязото поради фактът, че никъде не е срещнат най -силният му конкурент-кислорода. Кислородът се изчерпва при разлагането на органичните вещества или може би трябва да го кажем обратно: кислородът е бил зает с унищожаването на органичните вещества. Ето защо често срещаме пирит във въглища и черни аргилити. И двете съдържат органична материя, която е запазена, тъй като е нямало достатъчно кислород, за да я унищожи.
Хидротермалният пирит често се бърка със злато и затова е наименуван златото на глупците. Той е много по -често срещан от златото и не е много трудно да го различим. Пиритът е твърд минерал (твърдост по Моос над 6), докато златото е меко. Лесно се надрасква чисто злато с нож или игла докато при пирита не може. Неговите кристали са чупливи, докато златото е пластично.
Освен това цветът е различен. Златото е ярко златисто жълто, пиритът е малко по-блед или дори зеленикавожълт. В прахообразна форма е зеленикаво черен. Това е цветът на чертата при надраскване на керамична плоча. Освен това е значително по-лек по тегло. Специфичните тегла са съответно около 5 и над 19 г/см3 за пирит и злато. Въпреки голямата разлика обаче, това свойство не е много полезно за тяхното разграничаване, тъй като е малко вероятно да се намерят златни късчета достатъчно големи, за да се усети наистина теглото им. Златните късове имат характерни неправилни и донякъде заоблени форми, което е резултат от тяхната пластичност. Пиритът също е неправилен, но има характерни кубичните очертания на отделните кристали.
Много по -трудно е да го различим от други подобни сулфиди като халкопирит, пиротин и марказит. Халкопиритът (CuFeS2) е с по-ярък цвят и по -мек (може да се надраска с нож). Тези двата често се срещат заедно и ако има достатъчно халкопирит, те могат да се добиват заедно като медна руда. Пиротитът(пиротин) обикновено е магнитен, с по-тъмен цвят и също се драска с нож. Единственият реален проблем е марказитът. Тези минерали понякога имат различен хабитус, но в много случаи е необходим XRD анализ, за да сме сигурни какво е.
Пиритът не е устойчив в атмосферните условия. Доста бързо се разпада при контакт с кислорода и водата. Тази реакция окислява желязото и отделя сяра като сярна киселина. Тази реакция му е дала отрицателна репутация като изключително проблемен за околната среда минерал. Разбира се, този процес е напълно естествен и сам по себе си няма да създаде значителни проблеми, но в комбинация с добив (като отводняване на киселинна мина) нещата могат да станат много по-лоши. Киселата вода, изпомпвана или изтекла от мините, има отрицателно въздействие върху екосистемите. Той е не само вреден поради киселинността, но и защото киселата вода носи много разтворени тежки метали. Много от тях са вредни и в крайна сметка си проправят път към хранителните ни източници. Разграждането на пирита е екзотермичен процес (отделя се топлина), което означава, че минните отвали могат да се запалят спонтанно. Такива подземни пожари отделят вредни съединения в подземните води и са изключително трудни за гасене. Водата не помага, това е, което пиритът се нуждае от разлагане, а също така е глупаво да се отварят горящите купчини, защото би донесло само повече кислород. Следователно, пиритът е огромно главоболие за околната среда и е една от най-важните причини, поради които често казваме, че повечето изкопаеми горива са „мръсни“.
Пиритът може да има отрицателна репутация като нежелан примес в изкопаеми горива, но също така се добива като минерална суровина. Състои се от два химически елемента – сяра и желязо, които и двата имат много промишлени приложения. Обикновено обаче се добива заради съдържанието на сяра. Свързаните железни съединения, които обикновено съдържат желязо като оксиди (магнетит, хематит) са много по -добри източници на железни руди. Сярата, извлечена от пирит, се използва най-вече за производството на сярна киселина, която има много промишлени приложения. Поради това се казва, че количеството произведена сярна киселина е добър показател за индустриалната сила на страната. Сярна киселина се използва за производство на торове, детергенти, експлозиви, батерии, фармацевтични продукти и др.
Източник:
