Кварц. Видове кварц (първа част).

Многоликия Кварц

Кварцът е един от най-разпространените и красиви минерали в природата. По състав представлява чист силициев двуокис SiO2, кристализира в тригонална сингония. Отличава се с висока твърдост (7 по МООС). Кварцът е основен скалообразуващ минерал на магмените и метаморфните скали, на пегматитите, на хидротермалните находища и седиментните образувания, включително изветрителните кори по различните типове скали и разсипите. Тази негова повсеместност фактически се определя от възможността за образуването му при най-различни физични и химични условия. В зависимост от конкретната им изява се образуват различни по степен на кристалност екземпляри и минерални агрегати – от характерните му добре оформени кристали и техните срастъци през зърнестите агрегати до скритокристалните (аморфните) му плътни разновидности.

• Разновидности на кри­сталния кварц

Характерен за разглежда­ните разновидности е забе­лежимият с просто око кри­стален строеж. Типични за тях са зърнестите агрегати и най-вече добре оформените призматични, стълбовидни и скептрови прозрачни кристали с размери от най-дреб­ни до гигантски.

Планински кристал

Без­цветен и воднобистър. Красивите му кристали и друзи и срастъци от тях се използват като прекрасен колекционерски материал. Най- добрите му образци се раз­рязват, полират и оформят като камъни за различни на­кити — пръстени, обици, медальони и др., а от по-едрите се изработват красиви купи, чаши и други съдове. В древността е бил обект на различни поверия. Употребявал се е като лек срещу редица вътрешни болести и особено при заболяване на сърцето. Обикновено се е използвал поставен под езика. На други места като талисмани във вид на кристални топчета този кварц се е препоръчвал срещу нещастия и особено при суматоха и за лечение на заболявания при добитъка. Талисманчетата от кварц са били задължителен реквизит при гадателството и магьосничеството. Смятало се е. че планинският кристал опазва чистотата на душата и носи радост на притежателите си. Астролозите са го препопъчвали за камък на родените под знака на Козирог.

Този кварц твърде много наподобява диаманта, поради което на редица места е приеман за такъв. Най-типичен пример в това отношение са т. нар. мармарошки диаманти (херкимерови диаманти). Те са широко раз­пространени в Карпатите и представляват прозрачни, много чис­ти, със силен блясък и красиви по форма дребни (1—12 mm) кри­сталчетата от кварц. Намират приложение в ювелирните изделия без предварителна обработка.

Опушен кварц (раухтопаз) и морион

Това са тъмните (съот­ветно кафява и смолисточерна) разновидности на кварца, които често образуват големи по размери кристали и кристални друзи. Един такъв голям кристал с дължина 117,5 cm, дебелина 42,5 cm и маса 230 kg е намерен в пегматитите от щата Мейн (САЩ). Гра­мадни кристали от този минерал са намерени и в Бразилия (до 40 t), Урал (до 10 t), но истински Гъливер е намереният в Казах­стан кварцов кристал с дължина 7,5 m, широчина 1,6 m и ма­са 70 t.

Опушеният кварц и морионът се използват широко в ювелир­ната практика, като приложението им практически е идентично с това на планинския кристал. В древността се е вярвало, че чо­век, който носи окачен на шията си талисман от този кварц, не страда от меланхолия и ще оздравее, ако е болен от епилепсия.

Установено е, че при определен режим на нагряване образците от опушен кварц и морион стават по-светли и придобиват зла­тист оттенък, като по този начин се приближават до следващата кварцова разновидност — цитрина.

Цитрин (лимоненожълт до оранжев)

Причините за оцветяването му не са изяснени докрай. Смята се, че цветът му е свързан с наличието на колоидно диспергирани частички от железни хидроокиси в кристалите му, но съществуват и други мнения. Името си е получил от характерното си оцветяване (от лат.”цитреум” – лимон). Наподобява по външен вид топаз, но е по-мек от него. Прозрачните му и добре оцветени кристали се срещат рядко и се използват за направа на брошки, обици, пръстени и медальони, а от по-малко привлекателните образци се изработват гривни и огърлици.

Аметист

Аметист – виолетов, с най-разнообразни оттенъци. Известен е от дълбока древност и се приема за най-прекрасния скъпоценен камък сред кварцовите разновидности. Името му произлиза от гр.”аметистос” – неупойващ, трезвен. Оттук е преданието, че предпазва хората от пиянство. В средновековието мнозина са били убедени в благоприятното му въздействие върху разума, търговията и дейността на търговците, а също така върху смелостта, здравето, верността и др. Съществувало е поверие, че аметистът укрепва силите, предпазва от отравяне и загуба на паметта, отстранява лошите мисли и носи разумност при всякакви начинания. Вярвало се, че взет като лекарство, той от­странява безплодието, че закриля войниците от неприятеля и помага при лова на птици и диви зверове. И днес все още има хо­ра, които вярват, че този камък носи щастие. Вавилонските астро­лози са го препоръчвали на родените под знака на Овен, а гръц­ките — на Козирог.

Виолетовият цвят на аметиста се определя от присъствието на йоните на тривалентното желязо. Установено е, че колкото е по-голямо тяхното съдържание, толкова е по-наситен цветът му. При нагряване той се обезцветява и се превръща в цитрин. Кри­сталите му са обикновено хексагонално-призматични, дребни — от 0,5 до 10—15 sm, но се срещат и по-едри. В ювелирните изде­лия (пръстени, обици, брошки, гердани, копчета за ръкави и др.) се използва предимно в комбинация с други скъпоценни камъни, например с брилянти, бисери и др. Короната на руската царица Ирина Годунова например е била украсена с огромни наситено виолетови аметисти, редуващи се със сапфири. Красиви обработени камъни има в колекцията на Британския музей по естествена история в Лондон – един с маса 343 карата и два по-малки с маси съответно 90 и 75 карата.

Високо се ценят и широко се използват като колекционен и декоративен материал и малките аметистови друзички с големина на отделните кристалчета от 1 до 5 mm.

Празиолит

Прозрачна и зелена разновидност на кварца, появил се съвсем неотдавна на пазара. Получава се след нагряване на някои видове аметисти и цитрини от щата Минас Жерайс в Бразилия. Доста наподобява по външни белези берила и турмалина.

Розов кварц

Розов кварц — просветляваща прозрачна разновидност на кварца с розов до бледорозов цвят. Използва се широко в ювелирното дело – за накити (кабошони за пръстени, огърлици, гердани) и декоративни изделия (вази, чаши и др). Розовият му цвят се обяснява с примеси от манган или рутил в него и общо е неустойчив при стоене на слънце и при нагряване. Поради наличието на фини иглести кристалчета от рутил в него той често проявява астеризъм – видими при особено осветление са шест- или дванадесетлъчеви звезди. Добре оформени кристали от този кварц се срещат рядко и са дребни – засега не са известни големи кристали от розов кварц. Добива се предимно в Бразилия, в САЩ и в Мадагаскар.

Авантюрин (авантюринов кварц)

С това име се означават непрозрачните до полупрозрачни кварцови агрегати (кварцит),  които съдържат много включения от дребни люспички на други минерали — хематит, гьотит или слюди. С тези люспички се свързват характерните за посочения кварц отблясъци. Зелените слюди—фуксит и жилбертит, придават зеления цвят на агрегатите, а гьотитът и хематитът кафяво-жълтия и червения цвят. Използва се за различни красиви накити и художествено-декоративни предмети — вази, кутии, плотове за маси и др. В Геоло­ложкия музей в Лондон се пази огромна ваза от уралски авантюрин, подарена от руския цар Николай I на ръководителя на ан­глийската геоложка служба Р. Мърчисън. Синоним на този кварц е таганаитът.

Млечен кварц

Млечен кварц — млечнобял и почти непрозрачен. Млечнобелият му нееднороден цвят се дължи на изобилието от дребни газово-течни включения, както и на наличните пукнатинки в него, възникнали при динамични въздействия. В такива случаи кварцът има вид на лед и затова понякога се означава като ледо- подобен кварц. Той се използва преди всичко за направата на вази, чаши, пепелници и други художествено-декоративни пред­мети.

“Стрелите на Амур”

Кварц с власинки („стрелите на Амур“) — прозрачен криста­лен и плътен кварц с много включения от влакнести агрегати и екземпляри от рутил, актинолит, тремолит, азбест, крокидолит, епидот, скаполит, турмалин, хематит, козалит и антимонит. Об­разуването на този кварц е дълъг и сложен процес. Свързан е със „заграбването на по-рано образували се финоиглести кристалче­та от различни минерали или е резултат от псевдоморфното му развитие по част от тях (крокидолит, тремолит, актинолит и др.). В някои случаи включенията предизвикват характерно преливане на цветовете с проява на ефектите “котешко око” (зеленикав до синкав прозрачен плътен кварц, развиващ се по влакнестите разновидности на синия крокидолит или на родуситовия азбест) и “тигрово око” (прозрачен плътен кварц с преливащи се златистожълти цветове, следствие от окисляването на крокидолитовите включения). Влакнестите включения на различните минерали с кварц се използват сравнително широко в ювелирната практика за различни накити.

Сапфиров кварц (сапфирин)

Индиговосин, цветът му се свързва със субмикроскопичните включения от иглест рутил в него. За предпочитане е първото име, тъй като съществува самостоятелен минерал с име сапфирин.

Праз

Полупрозрачен, компактен агрегат със зелен цвят с различни оттенъци. Цветът му е резултат от присъствието на люспички от хлорит и иглички от актинолит в него.

За втора част натисни ТУК

---

 

Comments

comments