Тюркоаз – камъкът на Изтока

В страните на Изтока тюркоазът се е ползвал и се ползва с голяма – популярност. В суеверните представи на източните народи той е бил камъкът на щастието. И до днес има запазени много талисма­ни от тюркоаз във вид на свещени бръмбари. Те са били емблема на мира и бащинството в древен Египет. Персите вярвали, че тюркоазът се образува от костите на хора, умрели от любов, по­ради което се е смятал за камък на любовта и верността, помиря­ващ скарани съпрузи. Запазено е и преданието, че ако любимата подари на своя избраник пръстен с тюркоаз, камъкът ще има не­жен небесносин цвят, докато го обича. Ако го разлюби обаче, камъкът ще потъмнее, цветът му ще угасне. Смятало се е, че кра­сивият синьо-зелен цвят на тюркоаза укрепва зрението. Според поверията, който носи тюркоаз, няма да сънува лоши сънища и няма да бъде убит в бой, тъй като „никога досега този камък не е видян на убит войник“. Астролозите XVIII—XIX в. разглеждали тюркоаза като камък на родените през юни, а в някои руски и италиански тълковници е посочван като талисман на родените през декември.тюркоаз

Тюркоазът е непрозрачен минерал с красив небесносин, зелен и зеленикавокафяв цвят. В химично отношение той е воден фос­фат на медта и алуминия CuAl6(PO 4)4(OH)8·4H2O, в състава си съдържа още вода и хид­роксилна група. От посочените компоненти постоянни са алуми­ният и фосфорът, а медта се изменя. Установено е, че медта е елементът, който определя синьо-зеления му цвят, а примесите от тривалентно желязо — зеления и зеленикаво кафявия. Цветовете- му са неустойчиви и с течение на времето тюркоазът се обезцветява. Твърдостта му е сравнително ниска (5—6 по Моос). Тези недоста­тъци се компенсират в известна степен от лесното му обработване и възможността да се облагородява чрез преполиране и изкустве­но оцветяване.

В природата тюркоазът се среща предимно сред окислителните – участъци на сулфидните находища. Той се образува при екзоген­ни условия в резултат от химично изветряне предимно на пър­вичните медни минерали. Среща се във вид на маломощни и къ­си прожилки, бъбрековидни и натечни образувания, корички и отделни късчета, изградени предимно от различни по плътност скритокристалинни агрегати. Засега кристални екземпляри са на­мерени само в около пет находища но света. Най-големият наме­рен кристал от тюркоаз е с размери 4×7 cm. Рядко се срещат и мономинерални натрупвания от този минерал, като късове с раз­мери до един и повече килограма са изключение.

Тюркоазът е един от най-предпочитаните скъпоценни камъни независимо от капризите на модата. Използва се за инкрустация на вази, чаши, талисмани и на различни предмети от дърво, а в ювелирните накити се съчетава със злато и сребро, с брилянти, бисери и др. Употребяват се най-вече две негови разновидно­сти — небесносинята, която е ювелирен скъпоценен камък, и зелената — ювелирно-декоративен скъпоценен камък. Обработ­ват се също така и образци, в които сред тюркоаза се наблюдават петна и точковидни включения от лимонит и прожилки от окиси на желязото и мангана, както и т. нар. матрикс — късове от вместващите скали (пясъчници и понякога шисти) с прожилки от тюркоаз. Съществува начин за оползотворяване на дребните къс­чета и на отпадъците при обработването на тюркоаза, при който се получава плътно споен материал с декоративни качества.тюркоаз

Понякога в ювелирното дело се използват и някои фосфатни минерали, които придружават тюркоаза в находищата му, имат външно сходство и са близки по състав и физични свойства с него. Това са светлозеленият халкосидерит (железен аналог на тюркоаза), тревистозеленият до синкавозелен алумохалкосидерит (междинен член в редицата халкосидерит — тюркоаз), богатата на же­лязо тюркоазена разновидност рашлеит, яркозеленият фаустит (цинков аналог на тюркоаза).


 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × one =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)