Скалообразуващи минерали

СКАЛООБРАЗУВАЩИ МИНЕРАЛИ

Според минералогичното правило на Голдшмит броят на устойчивите твърди фази(минерали), които могат да се получат в една стопилка е равен на броя на компоненти при променяща се температура и налягане. Скалите са изградени от първични скалообразуващи минерали, които при постмагматична промяна или изветряне могат да се превърнат във вторични минерали (талк, хлорит, епидот, серицит и каолинит). Най-често срещаните скалообразуващи минерали са силикати от различен структурен тип. Такива са, например скелетните (кварц, фелдшпати, фелдшпатоиди, скаполити), верижните (пироксени), лентовидните (амфиболи), слоестите (слюди, хлорити, глинести минерали) силикати и силикатите с изолирани и пръстеновидни Si02 тетраедри (оливин. циркон, титанит, гранати, кианит, андалузит, силиманит, ставролит, епидот, топаз, турмалин, берил). По-рядко се отбелязват сулфиди (пирит, пиротин, халкопирит), оксиди и хидрооксиди (корунд, хематит, шпинелиди, перовскит, илменит, периклаз, рутил, анатаз, брукит, гьотит, лепидокрокит, брусит, гибсит, диаспор, бьомит), халогениди (флуорит, халит), фосфати (апатит, монацит), сулфати (гипс, анхидрит, барит, целестин) и карбонати (калцит, магнезит, родохрозит, сидерит, доломит, арагонит).

ГЛАВНИ МИНЕРАЛИ

Главните скалообразуващи минерали са предимно от класа на силикатите. Към тях се отнасят кварц SiO2, фелдшпати (плагиоклази с шест представителя – албит NaAlSi308, олигоклаз, андезин, лабрадор, битовнит и анортит CaAl2Si208; ортоклаз KAJSi3Og, както и сходните по състав микроклин и санидин), левцит KAlSi206, нефелин NaAlSi04 и калсилит KAlSi04, оливини (с крайни представители форстерит Mg2Si04 и фаялит Fe2Si04), пироксени XYSi,06 (предимно енстатит, хиперстен, диопсид, авгит и егирин), мелилити (с крайни представители геленит Ca,Al2SiO?, акерманит Ca2MgSi207 и Na-мелилит NaCaAlSi,07), амфиболи X2Y5Si8022(0H)2 (главно моноклинни; бедни на Са при СаО<5% тегл. и Ca-Na видове при СаО>5% тегл.), слюди с главни представители мусковит KAl2(AlSi3)O10(OH,F)2 и биотит K(Mg,Fe)3(AlSi3)Ol0(OH,F)2. Калцитът СаС03 е главен минерал при карбонатитите

Магмените скали са изградени от тъмнооцветени скалообразуващи минерали, които съдържат Mg и Fe (затова са наречени по първите букви на тези химични елементи – фемични или мафични) и светлооцветени минерали, които съдържат Si и Аl (затова са наречени по първите букви на тези химични елементи салични). Въз основа на преобладаването на тъмнооцветени или светлооцветени минерали скалите се обозначават съответно като меланократни или левкократни. Последните два термина могат да се използват като прилагателни и при всяка скална разновидност, излизаща по минерален състав и съответно по цвят от средните стойност за съответната скала, например меланократен сиенит или левкократен сиенит. Съществува определена зависимост между съдържанието на тъмнооцветените и светлооцветените скалобразуващи минерали – обикновено оливинът се среща с анортит, пироксените – с предимно базични плагиоклази;  амфиболите – със средни по състав плагиоклази, а биотитът – с албит.

Последователността на образуване на скалообразуващите минерали се определя от т.нар. реакционна редица на Боуен, в която се проследява отделянето на тъмнооцветените и на светлооцветените главни скалообразуващи минерали (схемата по долу).

Скалообразуващи минерали

Минералите в схемата на Боуен са подредени от горе на долу и по отношение на тяхната природна парагенетична асоциация в групите на ултрабазични (оливин, базични плагиоклази), базични (пироксени, амфиболи, средни плагиоклази), средни и кисели (биотит, ортоклаз, кварц) магмени скали. Ако един, вече изкристализирал минерал взаимодейства с топилката, то ще се получи минерал, който е по-ниско в реационната редица. Например ромбичните пироксени се отделят по-рано от моноклинните пироксени. При алкалните магми при изобилие от Na, освен фелдшпати могат да се отделят обеднени на Si02 минерали, обозначавани като фелдшпатоиди (нефелин и левцит). Между двете редици на тъмнооцветените и светлооцветените скалообразуващи минерали съществуват евтектитоидни отношения. Когато магмите са водонаситени е възможно биотитът да се отдели по-рано, а ако са неводонаситени ортоклазът може да се отдели преди анортита. След образуването на даден минерал по периферията му могат да се наблюдават променителни зони, наречени реакционни ореоли, в резултат от взаимодействието му с магмената среда.

Освен като декоративни и облицовъчни материали, много от магмените скали са източник на ценни промишлени находища на диамант, платина, мед, никелови сулфиди, магнетит, хромит, минерали съдържащи Ti, Zi, Nb, Та, U и такива с редкоземни елементи.

Като магматогенни могат да се разгледат и минералите, образувани като сублимати на вулкански газови еманации. Процесът на отделяне на минерали от газова фаза се означава като пневматолиза. С такъв генезис са предимно някои хлориди и сулфати, а промишлено значение имат отложенията на самородна сяра и сасолин.

 АКЦЕСОРНИ МИНЕРАЛИ

Към акцесорните минерали се отнасят обикноведно дребни до микроскопични по размери минерали със съдържание в скалите под 1-3%. Към тях при определени случаи могат да се отнесат и минерални видове, които са характерни като главни скалообразуващи минерали. По-разпространени акцесорни минерали са шпинел MgAl204, магнетит Fe304, илменит FeTi03, рутил ТiO2, гранати в редиците nupon Mg3Al2(Si04)3 – алмандин Fe3AI2(Si04)3 и гросулар Ca3Al2(Si04)3 – андрадит Ca3Fe2(Si04)3, титанит CaTiSiOs, аланит- (Се) (Ca,Ce2(Fe3+,Fe2+)AlSi301,(OH), циркон ZrSi04, монацит СеР04 и апатит Са5(Р04)3. Калцитът СаС03 се среща като акцесорен минерал в някои алкални магмени скали. От рудните минерали, особено при базични скални разновидности преобладават пиротин, пентландит, пирит и халкопирит, които при определени условия могат да се концентрират и да образуват промишлено важни находища на мед и никел.


Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 − fourteen =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)