Принципи на включенията
Принципът гласи, че включения, открити в други скали (или образувания) би следвало да са по-стари от скалата, която ги съдържа. Това всъщност е чистата логика и може да се приложи не само в геологията, но е особено полезна за геолозите.
Обърнете внимание, че в керсантита има едно голямо и няколко по-малки парчета гранит. Коя от двете разновидности е по стара гранит или керсантит? Вероятно вече го знаете. Наистина е толкова просто. Можем спокойно да кажем, че гранитът е по-стар. Той е бил твърда скала, когато мафична лампрофирна магма се внедрява и изстъргва парчета от гранитната скала и ги вгражда във втвърдяващата се магма. Геолозите го наричат относителна датировка – знаем коя скала е по-стара, но не знаем на колко години са двете.
Включения от чужди скали, които се намират в магмени такива се наричат ксенолити. Така че можем също така да кажем, че керсантитът съдържа ксенолити от гранит. Същият принцип се използва и при относително датиране на седиментни скали.
Трябва да се отбележи обаче, че тази предпоставка е валидна само ако включванията са различни по състав от скалата, която ги съдържа. Истинските ксенолити определено са по-стари от скалите, които ги вместват, но понякога магмени скали съдържат сродни включвания или остатъчен материал. Гранитите от S-тип например (гранит със седиментен протолит) могат да съдържат такива включвания, които са генетично свързани с вместващата скала. Ако случаят е такъв, не можем да кажем, че включението е по -старо от скалата, която го заобикаля.
Източник:
Le Maitre, R. W. (2005). Igneous Rocks: A Classification and Glossary of Terms: Recommendations of the International Union of Geological Sciences Subcommission on the Systematics of Igneous Rocks
