Плейт-тектоника (тектоника на литосферните плочи)

Плейт-тектоника

Глобален тектонски модел

Глобалния тектонски модел може да се представи като състоящ се от няколко крехки и твърди литосферни плочи, намиращи се в движение, плъзгайки се по разположения под тях пластичен астеносферен слой. Границите между движещите се плочи имат различен характер. Едни от тях представляват зоните, където литосферните плочи се раздалечават една спрямо друга – дивергентни граници. Тези граници възникват в условия на разтягане. Това позволява на пластичния и горещ астеносферен материал да се придвижи към земната повърхност, където се охлажда, изстива, кристализира и дава началото на нова литосфера на земната повърхност. Тези граници отговарят на осовите части на океанските хребети. Поради това, че се създава нова литосфера, тези граници се наричат и конструктивни. Вторият тип граници на плочите са участъците, където движещите се една срещу друга литосферни плочи се срещат и сблъскват-конвергентни граници. В тези участъци възникват условия на свиване (компресия) и става надхлъзване на литосферните плочи една върху друга. Предният край на подпъхващата се плоча навлиза в горещата мантия и на известна дълбочина започва да се променя. Тъй като на практика в тези граници се извършва едно поглъщане или сблъсък и разрушаване на литосферните плочи, те се наричат и деструктивни. Третият тип граници представляват големи разломни нарушения с отседен характер, по повърхността на които литосферните плочи се плъзгат една спрямо друга – трансформни разломи. По протежението на този тип граници се извършват само придвижвания, без да се осъществява създаване на нова литосфера или нейното разрушаване, поради което се наричат консервативни. С тях са свързани плиткофокусни земетресения. Въпреки, че по-голямата част от трансформните разломи са в океаните, те пресичат и континенталната литосфера, като най-известен е разломът Сан Андреас в Калифорния, САЩ. Въпросът за това кое кара плочите да се движат остава спорен и до днес. В годините непосредствено след формулирането на основните принципни положения на тектониката на плочите много геолози приемат конвекционно-клетъчния модел, според който причината за движението на плочите е задвижван от конвекцията поток в мантията. В този модел твърдите литосферни плочи се придвижват върху пластична астеносфера, циркулираща по прости елипси (в напречно сечение). Възходящия поток на горещата астеносфера се свързва със СОХ и континенталните рифтове. Потъването на горещата астеносфера става по периферията на океаните или в зоните на субдукция. Съществена част от този модел е и представата, че движещата се астеносфера създава срязващи напрежения в основата на литосферата (базално плъзгане), които са достатъчни, за да задвижат плочата.

Плейт-тектоника

Генератор на нова литосфера

Основен генератор на нова литосфера са Срединните океански хребеди (СОХ). Те създават океански тип земна кора. Океанската кора е дебела около 7 км и има еднороден базичен състав. Под нея се разполагат ултрабазичните скали- перидотити, които изграждат литосферната част на мантията. СОХ оформят ясно изразена върху релефа на земната повърхност верига от взаимносвързани и линейно удължени хребети с обща дължина 80 000 км. Те обикновено, но не винаги заемат средните части на океаните. В напречен пререз ширината им е от 600 до 1000 км. Гребените им се издигат на около 2-3 км над дъното на Световния океан. В участъците на СОХ непрекъснато постъпва горещ, пластичен астеносферен материал. Когато той се издига, попада в условия на по-ниско налягане и започва процес на частично топене и образуване на базична магма. Тя е по-лека от вместващите скали и се отправя към повърхността. Достигайки в непосредствена близост до земната повърхност, част от тази магма застива под повърхността, а друга кристализира на земната повърхност от лавовите потоци. Тъй като този процес е непрекъснат, всяка следваща порция от магма, която се придвижва към повърхността в осевите части на СОХ изтласква встрани по-рано изкристализиралите скали. По фланговете на СОХ и съседните абисални равнини са установени симетрично разположени линейни магнитни аномалии, което е още едно доказателство за спрединга.

Граници на литосферните плочи

Деструктивните (конвергентни) граници са онези участъци, където движещите се една срещу друга литосферни плочи се срещат. Там възникват добре изразени условия на свиване (компресия), което води до навличане на литосферните плочи една над друга. В случаите, когато подпъхващата се литосферна плоча е от океански тип, тя ще се потопи в астеносферата като относително студено тяло, което постепенно ще се подгрява и на един по-късен етап-разтопи. Повърхностния израз на такава деструктивна граница на плочите представлява системата дълбоководна бразда(жлеб)-островна дъга или жлеб-кордилера. Системата жлеб-островна дъга се случва тогава, когато двете плочи са от океански тип. Тези системи са добре развити в западните части на Тихия океан. Системата жлеб-кордилера възниква, когато подпъхващата се литосферна плоча е от океански тип, а навличащата се е изградена от континентална литосфера. Процесът на подпъхване на океанска плоча в мантията се нарича субдукция. В случаите, когато подпъхващата се плоча е изградена от континентална кора, процесът на субдукция не може да се осъществи, тъй като континенталната кора е с голяма дебелина и е сравнително по-лека. По тези причини се достига до сблъскване или колизия на двата континентални блока, което е свързано с оформянето на широка зона на навличане на едната континентална плоча върху другата. Това е съпроводено с много интензивни деформации, нагъване на скалите, образуване на навлаци с големи амплитуди. Пример за колизия представляват Хималаите.

По протежение на трансформните разломи се извършват само придвижвания, без да се осъществява създаване на нова литосфера или нейното разрушаване, поради което те се наричат още консервативни граници.


Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × five =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)