Някои острови се зараждат в диамантоносни райони дълбоко под континентите

 

Авторите на нов доклад вярват, че изходния материал за диаманти и някои необичайни вулкански океански острови, се доставя от един и същи източник.  От дясно на ляво: 1) океанска кора се подпъхва и потъва дълбоко в земната мантия под континента; 2) Богата на въглерод кора взаимодейства и се променя вследствие на триене с отгоре лежащата плоча; 3) част от променената кора се отделя и потъва дълбоко в мантията, непосредствено до границата мантия-ядро; 4)  Материалът се въвлича в мантиен плюм и се издига наново към повърхността; 5) Плюмът изригва от океанското дъно и формира острови. Учените изчислиха, че процесът би отнел 2,7 млрд. години. /автори Y.Weiss et al., сп. Nature/

Пътувания обхващащи хиляди милиони, млрд. години

Изходния материал на някои вулкански острови е сформиран от същите процеси които формират диамантите, дълбоко под континентите, според най-ново изследване. Научния труд твърди, че материалът формиращ диаманти пътува почти до Земното ядро и обратно, като след това образува острови (процес, който може да отнеме 2,5 млрд години и повече. Повече от половината възраст на Земята). Трудът оспорва някои преобладаващи представи за процесите дълбоко в земята и тяхната връзка с повърхността. Изследването проведено от изследователи в Земната обсерватория на Колумбийския университет, се публикува тази седмица в научното списание Nature.

В съответствие с теорията за движението на плочите, учените вярват, че много острови навътре в океаните с продукт на мантийни плюмове- горещи точки, изригващи в тънката океанска кора. Примерите включват Хавайските острови и островната верига Галапагос. Преобладаващите вярвания твърдят, че изходния материал е рециклирана океанска кора, предимно с базалтов състав, която е избутана под по-леката континентална кора. Този материал се смята, че потъва до 1800 мили до границата мантия/ядро като след това отново се издига до повърхността.

Новото изследване оставя основната теория непроменена, но внася интригуващ въпрос относно съществуването на особена по състав лава известна като “HIMU”, означаваща високо μ – Гръцка буква, която учените използват като съкращение за отношението на уран към олово.  Океанската кора подпъхвайки се под континенталната въвлича богати на въглерод варовици (характерни скали за океанското дъно). Щом достигне дълбочина около 50 км, част от въглерода се отделя под формата на флуид, и взаимодейства с преобразуващите се скали. Стотици мили и повече, по-надолу, този процес формира диаманти, чиста кристална форма на въглерода, които понякога достигат до повърхността вследствие на бързи, експлозивни изригвания. Новото изследване твърди, че парчета от така променени скали, могат също да потънат надълбоко в мантията, като по-късно се издигат и формират острови.

Ключът към това твърдение: връзка между химическия състав на малки частици богати на въглерод флуиди или включения, съдържащи се в диамантите и такива наблюдавани при HIMU лава.


 

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 − three =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)