Методи за определяне и изследване на минералите

Методите за определяне и изследване на минералите се подразделят на теренни  (полеви) и лабораторни. Те се прилагат в зависимост от геоложката обстановка, типа находище и минерална асоциация, в зависимост от определения тип клас или група минерали, или дори от определен минерал.

ТЕРЕННИ МЕТОДИ

При теренните проучвания се използват естествени или изкуствени (канави, кариери галерии и шахти) минерални и скални разкрития на земната повърхност или в земните недра. Тук може да се отнесат също така материали от сондажните ядки и шлам. Определят се най-важните морфоложки (форма и размери на индивидите и агрегатите) и физични (цвят, блясък, твърдост, относително тегло, цепителност, въздействие с киселини) характеристики на минералите. В геоложкия бележник се описват минералните парагенези и асоциации. Може да се направи зарисовка на разкритието и да се означи точно мястото на взимане на пробите. При нужда се правят фотографии, като е желателно на снимките да има мащабна линия. С геоложкия компас се определят някои структурни характеристики, например ориентация и залягане на хидротермална жила или напуканост на скала. Някои образци могат да представляват музейна и колекционна стойност.  Микрокристали се наблюдават с полева геоложка лупа. В зависимост от целите на изследването могат да се взимат проби за представителни и мономинерални изследвания. Желателно е е пробите да са свежи, взети от непроменени зони.

Извършва се документиране (локализация) на минералната (скалната, рудната) проба, като образецът задължително се надписва с етикет с дата. Взетите проби се нанасят на локална и регионална геоложка или топографска карта. Отделя се внимание на опаковането на образците и особено на тези с крехки и фини кристали. Опакованите проби се надписват и номерират отвън на хартията, след което могат да се сложат в по-големи по обеми торби, кутии или сандъци. За изследване на скалообразуващи и акцесорни минерали обикновено се взима около 10-20 kg скална проба. При специализирани изследвания на терена могат да се проучват отделни физични характеристики като магнитни свойства, радиоактивност или луминесценция на минералите със съответни преносими прибори.

При шлиховия метод се опробват минерали от тежката фракция (например злато, платина, диамант, шеелит, каситерит и циркон), която се получава при промиване на неспоен дребнозърнест материал, обикновено от речните и морските тераси и брегове. При изкуствения шлих се стрива съответно взета за опробване скала. Когато в тежката фракция преобладават фемични(богати на желязо и магнезий) минерали, тя е тъмна на цвят, а когато преобладават салични(богати на силиций и алуминий) тя е светла на цвят. Изобилието на гранати предава на концентрата червен цвят, това на магнетит – черен цвят, а това на циркон – кафяв цвят.

ЛАБОРАТОРНИ МЕТОДИ

След доставяне на взетите проби в научна или техническа институция, в зависимост от поставените задачи, се извършва специализирано или комплексно изследване на минералните образци. Основната задача е да се установи правилно ли е определен минералния вид на терена, един или няколко минерални вида има в дадена проба и кои са те. От значение следователно е подборът, представителността, обемът (теглото) и видът (вид и състояние на минералните индивиди и агрегати) на изучаваната проба или група от проби. Специализираните методи са свързани с изучаване на кристаломорфологията, химичния и микрохимичния (примесен) състав, структурата, реалния строеж, физичните свойства, физикохимичните условия на минералообразуване и възрастта на минерала или група от минерали. За много от изследванията е нужно изготвяне на аншлиф (при непрогледните минерали) или дюншлиф (при прегледните минерали) от образеца за наблюдение и описание под поляризационен оптичен микроскоп.

методи

Ултразвук може да се прилага за очистване на минерални повърхнини, за разрушаване на срастъци или за фино диспергиране на мономинерални проби.

При шлихите (естествени и изкуствени) се използват процедурите промиване, претегляне, пресяване, изучаване и сепариране под бинокулярна лупа, отделяне на магнитна и немагнитна фракция, отделяне на електромагнитнита от неелектромагнитнита фракция, отделяне (гравитационно) на минерали чрез тежки течности за немагнитната фракция, изследване за радиоактивност и определяне на луминесценцията. Получените мономинерални проби се изучават под бинокулярна лупа и могат също да се подложат на специализирани или комплексни проучвания. В редица случаи се определя гранулометричния състав на пробата с морфометрични данни (например при кластични скали; минерални смеси). Важно е също така процентното съдържание на определен минерал в различните фракции. Процентното количествено разпределение между отделните минерални видове в една проба се определя чрез интегратори (интерграторна маса).

В редица случаи е необходимо да се познават някои отнасяния на минералното вещество при обработване с течности и реактиви било при почистване, било при аналитични процедури – например разтворимост във вода, реакция на киселини и други реактиви, киселинно-алкална реакция или хигроскопичност. Внимание трябва да се обръща на минерали, които могат да бъдат опасни (отровност, радиоактивност) за здравето пряко или косвено, като при тяхното съхраняване или изследване се взимат съответни предпазни мерки.


Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen − seven =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)