Исторически сведения за златодобива по света и България (първа част)

Сведения за златодобива

Златото отдавна е било открито от човека, веро­ятно като блестящи жълти зрънца в пясъка на реки­те. То е известно от няколко хилядолетия. Първите изделия от злато са датирани от около 5 хил.г.пр.н.е. и това са различни украшения и съдове, намерени в еги­петските пирамиди. Предмети от него са намирани и в долините на Нил, Тигър, Ефрат, Ганг и Инд. В по-къс­ните епохи се разпространяват различни легенди, раз­казващи за ролята, която е играло златото в древни­те цивилизации. Всеки от нас е слушал древногръцкия мит за аргонавтите в Колхида и за “златното руно”, в който има и много истина. “Златното руно” е било един от първите начини за извличане на разсипното злато. Древните гърци са поставяли късо подстрига­ни кожи на дъната на златоносните реки и потоци. При преминаването на водите и носените от тях минера­ли и утайки златинките като най-тежки се заплитали в косъмчетата на кожите. Периодично тези кожи би­ли проверявани и полепналите по тях златинки приби­рани.

Сведения за златодобива

Според историците едни от най-големите златни съкровища са били притежание на Александър Македон­ски. Огромни са били съкровищата и на римските им­ператори, където златото се е стичало от всички кра­ища на огромната Римска империя, включваща и днешните български земи.

Интересно е да се отбележи, че злато се е получа­вало не само от разсипи, но и от коренни находища. Златни рудници са открити в Арабската и Нубийската пустиня. Тяхната възраст със сигурност е доказа­на – около 3-2 хил. пр.н.е.

Нови възможности

Откриването на Америка през XV в. отваря нова страница в историята на златодобива. Испанците до­карват от Америка несметни количества от скъпоцен­ния материал. На практика десетките експедиции, о­ганизирани от конкистадорите с цел намиране легендарните съкровища на инките, маите и ацтеките, ос­тават без резултат. Тези походи са били свързани с много премеждия и лишения, с много пролята кръв.

Безкрайни предания се носят и за пиратските сък­ровища, скрити по необитаеми острови сред океани­те. Множество галеони са били потапяни и всичко то­ва в името на златото. И до наши дни се организират експедиции за търсене на приказните пиратски съкро­вища.

Златни съкровища има и по нашите земи. Предпо­лага се, че това са предимно богатства, скрити в зе­мята от българите при чужди нашествия, а също от турците при тяхното бягство от България по време на Руско-турската война {1877-1878 г ). За тези сък­ровища са останали най-различни легенди, които се предават от поколение на поколение. Твърди се, че съ­ществуват ръкописи, писма и други документи, в кои­то се описват местата, където са заровени тези бо­гатства. Разказва се, че около скритите съкровища има оставени следи, като кръстове, птички, човешки ръце и други знаци, издълбани върху камъни или скали.

Опирайки се именно на подобни източници, иманярите у нас търсят скритите богатства. Говори се, че такива съкровища има в Монтанско, Велинградско. Казанлъшко, Старозагорско, Пернишко, Добруджа, из Стара планина, Родопите и на много други места.

Особен вид златотърсачи

Както в чужбина, така и у нас има един по-особен вид “златотърсачи” – това са хора, използващи така наречените багети. Багетите са дървени или метални вилообразни пръчки, изготвяни от ябълка, леска и др. Пръчките се използват, докато са влажни (сурови). Счита се, че при движение обикновено те стоят в хо­ризонтално положение, а при наличието на търсения обект застават вертикално. Действието на багети­те в миналото се е свързвало и с най-различни суеве­рия. Например се смятало, че материалът, от който са изготвени, трябва да се отреже от дървото някол­ко дни преди Нова година. Необходимо е да се каже, че използването на багети има смисъл може би при тър­сенето на подземни води, където наистина дава положителни резултати. Използването на багети в други случаи буди голямо съмнение.

Древната златодобивна “промишленост” е била развита в Египет, Мала Азия. Средна Азия, Казахстан, Китай, Индия. Разработвали са се предимно разсипи и по-рядко коренни находища.

През 1719 г. в Бразилия са били открити богати златни разсипи. Счита се, че това е била първата “златна треска”, обхванала света. След това подобни вълни от златотърсачи са заливали различни места по света. Изчислено е, че за около 5 хилядолетия, до 1500 година, в света са добити 31 хил.тона злато. За след­ващите почти пет столетия – 63 хил. тона. Особено рязко нараства количеството на добитото злато след откриването на златните находища в САЩ – в щати­те Калифорния, Каролина, Джорджия и Аляска.

Световноизвестният писател Джек Лондон много добре е описал живота в Клондайк (Канада). Добиване­то на злато е било свързано с много трудности и ли­шения, които са преживели покорителите на тези мес­та. Много от тях са загинали сред безкрайните долини u реки на Клондайк. Ниските температури до минус 40-50 градуса са принуждавали златотърсачите да па­лят огньове, за да размразяват замръзналата земя и вода, с цел да не се спира добивът. Интересно е да се отбележи, че разсипите в Клондайк са съдържали от 10 до 58 грама злато на кубичен метър.

Златодобив по Българските земи

Златодобив и рударство по българските земи се открива също далеч в миналото. Някои от разработ­ките, които се наблюдават и до днес, макар и полураз­рушени, са направени преди идването на римляните на Балканите. В Монтанско, на Връх Сребърна и око­ло селата Дълги дел, Дива Слатина, Говежда, Копиловци, също Чирпанско, Свищиплаз (Средногорие) и др. се срещат следи от стари разкопки: галерии, ровове, ями. Срещат се и парчета от изгладени каменни плочи, с ко­ито се е стривала рудата. Има редица археологически доказателства, потвърждаващи, че през всички исто­рически епохи на много места в страната се е добива­ло желязо, както и големи количества злато. Освен пътеписните бележки на Константин Иречек (1899) има далеч по-точни и убедителни данни, свидетелстващи за добива на мед, желязо, сребро и злато. Това са не са­мо намерените стари минни разработки, но и откри­тите в тях кирки, корита, чукове, торби, въжета и дру­ги предмети, използвани при добива на злато.

За втора част натиснете тук


Comments

comments

One thought on “Исторически сведения за златодобива по света и България (първа част)

  • December 8, 2017 at 3:53 am
    Permalink

    I see you don’t monetize your site, don’t waste your traffic, you
    can earn additional bucks every month because you’ve
    got hi quality content. If you want to know how to make extra bucks,
    search for: Boorfe’s tips best adsense alternative

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 + five =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)