Диорит

Диорит е плутонична магмена скала с междинен състав между базичните и киселите скали. Той е видимо кристален и обикновено има зърнеста текстура (изградена от приблизително равномерни кристали), въпреки че външният му вид може да варира доста. Неговият вулкански аналог е Андезита.

Диорит

Диорит (червено) на QAPF диаграмата. Диоритът в по-широк смисъл (жълто) включва съседните полета на кварц диорит, кварц монцодиорит, монцодиорит, фелшпатоид съдържат монцодиорит (FOID на кратко от фелдшпатоид), фелдшпатоид съдържащ диорит, фелдшпатоид съдържащ монцодиорит и фелдшпатоиден диорит

Диоритът има стриктна дефиниция базирана на QAPF диаграмата – повече от 90% фелдшпат (плагиоклаз), съдържанието на кварц е по-малко от 5% и плагиоклазът съдържа повече натрий от колкото калций. Последното го отличава от Габрото(вид скала).

Главните скалообразуващи минерали са плагиоклаз (олигоклаз, андезин) и амфибол. Плагиоклазът обикновено доминира над амфибола и другите базични минерали. Често съдържа малки количества пироксен (обикновено авгит, но също и клинопироксен), биотит, кварц, оливин и магнетит. Акцесорните минерали включват апатит, сфен (титанит), илменит, циркон и др.

Подобни скали са габрото (пироксен-плагиоклазова скала, съдържаща повече базични(мафични) минерали и плагиоклаза е калциев), монцодиорит (съдържа повече калиев фелдшпат) и кварц диорит (кварца е между 5-20%). Гранодиоритът и тоналита са гранитоиди, които съдържат кварц над 20%.

Осреднен химичен състав определен от 872 химични анализа на диоритови скали е даден по-долу:

SiO2 — 58.34
TiO2 — 0.96
Al2O3 — 16.92
Fe2O3 — 2.54
FeO — 4.99
MnO — 0.12
MgO — 3.77
CaO — 6.68
Na2O — 3.59
K2O — 1.79
P2O5 — 0.29

Диоритът обикновено асоциира със зоните на субдукция. Може да е продукт на частично разтапяне на базичен протолит, но също се формира при смесване и асимилиране между базична топилка със „местни“ кисели скали. Характерен е и за континентална и за океански тип земна кора, като не е толкова рядък, но е значително по-малко разпространен отколкото гранита и другите гранитоиди. Диорита може да формира по-големи плутони, но често образува по-малки магмени тела като силове, дайки и щокове.

Използва се като строителен и декоративен камък, но не много широко поради ограниченото предлагане. Диоритът е също познат под името черен гранит, въпреки че от геоложка гледна точка са различни скали.

Диоритът е трудно различим от подобни скали. Амфиболитът е метаморфна скала с почти същият състав. Левкократното габро може да изглежда като него и заедно с всички видове променени базични скали може да породят доста обърквания. Погледнете изображенията долу.

Диорит

Типичният диорит има приблизително равномерно количество черни (амфиболи) и бели (натриев плагиоклаз) кристали. Плагиоклазът обикновено доминира над базичните минерали. Ширина на образеца – 8sm.

Диоритов ксенолит в гранодиорит. Сиера Невада/Калифорния. Дължина на ксенолита – 10sm

Диорит с тоналитов пегматит. От Финландия. Ширина на образеца – 9 sm

Образец от Ханукайен/ Финландия. Ширина – 8 sm

Уралит порфирит е подобна по състав скала. Представлява променен андезит. Уралит е име дадено на вторичените амфиболови (или актинолитови) фенокристали. Образецът е от Финландия, ширина 9 sm

Образецът има някои прилики с диорита, но съдържа много повече кварц. Представлява кварц диорит. Норвения, ширина 8 sm

Скалният образец съдържа дори повече кварц (сивите минерали), което го прави гранитоид (тоналит). Финландия, ширина 10 sm

Amphibolite sample.

Външен вид на сол и пипер, като минералогията е точно същата: амфибол с плагиоклаз, но не е диорит. Този скален образец е метаморфен, не магмен. Това е амфиболит. Норвегия, ширина 9 sm

Друга много подобна скала, но тук светло-оцветеният минерал е скаполит (мариалит), не плагиоклаз. Представлява метаморфозирано габро (метагабро или по-конретно амфибол-скаполитова скала). Първичният пироксен-плагиоклазов състав е бил хидротермално променен до амфибол-скаполитов такъв. Норвегия, ширина 13 sm

Левкократен норит (габрова скала, където базичният минерал е ортопироксен), може да бъде също подобен. Норвегия, ширина 11 sm


Източник:  Best, Myron G. (2002). Igneous and Metamorphic Petrology, 2nd Edition. Wiley-Blackwell.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two + seventeen =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)