Габро (Gabbro)

Габрото представлява едрозърнеста, обикновено тъмно оцветена интрузивна магмена скала. Което означава, че се е образувала в следствие бавното изстиване на магмата внедрена в долните етажи на земната кора. Магмени скали със същият състав са базалта(екструзивен еквивален на габрото) и диабаза (може да се среща като долерит или микрогабро).

Gabbro sample with augite phenocrysts

Габро с огромни авгитови (пироксенови) фенокристали, вградени в бял плагиоклаз. Тези 2 минерала са главните скалообразуващи минерали. Танген/Норвегия. Ширина на образеца 11 sm.

Gabbro on QAPF diagram

Габро (с червено) изобразено на QAPF диаграмата, която се използва при наименуването на повечето плутонични магмени скали. Габрото в по-широк смисъл (с жълто) включва съседните полета на кварц габро, кварц монцогабро, монцогабро, фелдшпатоидно монцогабро (foid – абревиатура за фелдшпатоид), фелдшпатоидно габро и т.н.

Най-важните минерални групи, които изграждат тази скала са плагиоклаза и пироксена. Плагиоклазът обикновено преобладава над пироксена. Плагиоклаза е натриево-калциев фелдшпат. Съдържа повече калций от колкото натрий при габровите скали. Ако има повече натрий в плагиоклазите, тогава скалата бива наименувана като диорит. Диоритът обкновено е по-светъл и съдържа повече амфибол отколкото пироксен.

„Габро“ в тесния смисъл на думата е интрузивна скала , състояща се главно от моноклинен пироксен (клинопироксен, абревиатура Cpx) и плагиоклаз. Ако повече от 5% Cpx е заместен от орторомбичен пироксен (ортопироксен, абревиатура Opx), тогава скала се наименува като габро-норит. Ако повече от 95% от пироксена е Opx, тогава имам норит. Тези скали са наричани габрови скали. Понякога терминът „габро“ се използва с по-широк смисъл като обхваща и тях. Скали съдържащи повече от 90% пироксен са известни като пироксенит. Габровите скали понякога могат да съдържат малко количество кварц (до 5%). Ако има повече кварц , скалата носи името кварц габро. Ако кварцът е повече от 20%, тогава скалата бива от редицата на  гранитоидите.

Gabbro classification diagram

Класификационна схема на габровите скали без отчитане на оливина и фелдшпатоидите. Скали, които съдържат по-малко от 10% плагиоклаз са ултрамафични/ултрабазични (пироксенити ако пироксена е доминиращ минерал). Пироксенът е представен основно от клинопироксен при габрата, докато норитите са богати на ортопироксен. Анортозитът е почти мономинерална плагиоклазова скала.

Gabbro-norite classification diagram

Класификационна схема на оливин-съдържащи (>10%) габрови скали. „Оливин“ се добавя пред името на скалата, която съдържа над 10% от него. Габрова скала, изградена почти без участието на пироксен се нарича троктолит.

Съществуват дори повече възможни разновидности на габрото. Оливинът или федшпатоиди може да присъстват точно както в базалта. По-този начин са възможни имена като нефелин съдържащо габро. Анортозит и троктолите са също подобни скали. Анортозитът е почти мономинерална скала – повече от 90% от двойката плагиоклаз-пироксен е представена от плагиоклаз. Троктолитът съдържа главно оливин и плагиоклаз, пироксенът отново заема не повече от 10% от общото минерално съдържание.

Често се споменава, че терминът „габро“ е бил въведен в геоложката терминология от Германският геолог Leopold von Buch. Вероятно не е правилно. Терминът е бил използван от Италианският геолог Tozzetti през 1768 г. Самият термин идва от Италия. Von Buch предифинира терминът през 1810 г., за скала изграгедна от диалаж (diallage) и фелдшпат или сосорит. Сосорит е смес от епидот, албит и други вторични минерали. Сосоритизацията е аналог на метагаброто, понеже първичният ясно е бил променен от метаморфизъм. Диалаж вече не се дефинира като минерал, но все пак е моноклинен пироксен (диопсид или авгит).

Габрата се формират в земната кора. Магмата никога не достига земната повърхност както при базалтите. Тези скали не са широко разпространени както гранитоидите, но определено не са и редки. Габровите скали обикновено са равномерно зърнести твърди фази на черни, кафяви или зеленикави пироксени и бели, сиви, или зеленикави плагиоклази. Пироксенитът и другите ултрабазични скали са по-тъмни, докато диоритът е по-светло оцветен.

Skye Gabbro (Black Cuillin)

Образен от Шотландия. Представлява габро в строгия смисъл на термина, защото пироксените са моноклинни. Ширина 55 sm.

Olivine gabbro

Оливиново габро. Оливинът (изветрелите оранжеви минерали) може да бъде важна съставна част за тези скали. Норвегия. Ширина 12 sm.

Gabbro thin section image interference colors

Това е как габрото изглежда под поляризационен микроскоп. Тези цветове не са действителни, те са причинени от интерференцията на светлината. Плагиоклазът е раираният черно-сиво-бял минерал. Пироксенът е цветен. Също така има малко оливинови зърна. Жълтите ивици по синият минерал в горната част на изображението представляват сраствания на два пироксена (Opx в Cpx).

Gabbro pegmatite

Габро пегматит от Кипър (Тродоски офиолит)

Gabbro from Tangen, Norway

Образец от Норвегия. Ширина 10 sm.

La palma gabbro

Образец от La Palma (Канарските о-ви). Ла Палма е океански остров образуван от вулкански скали. Дълбоко залягащите интрузивни скали (габра) тук са на повърхността, поради тектонско издигане и последваща интензивна ерозия.

La Palma gabbro

Образец от Ла Палма. Ширина 5 sm.

Gabbro from Cyprus

Габро от Тродоския офиолит в Кипър. Ширина 7 sm.

Gabbro

Образец от Норвегия. Ширина 11 sm.

Norite

Норит, на външен вид досущ като габро, но е изграден от ортопироксен вместо клинопироксен. Норвегия/8sm.

Norite

Норит от архипелага Лофотен/Норвегия. 11 sm.

Leucocratic norite

Левкократен норит (ортопироксеново габро). Норвегия/ 11 sm.

Troctolite

Троктолит – разновидност на габрото. Почти не съдържа пироксен. Сивото е плагиоклаз, оранжевото – изветрял оливин. От Лофотенския архипелаг/Норвегия. 15 sm.

габро

Амфиболово габро пегматит. Първоначално тази скала е била нормално габро, но е била метаморфозирана от горещи флуиди, които променили авгита до подобен, но хидратиран силикатен минерал – амфибол. От Норвегия. Ширина 9 sm.

Gabbro pattern

Амфиболово габро (метагабро) с по-фина структура. От Норвегия. Ширина на изгледа 35 см.

Tremolite-scapolite rock

Тремолит-скаполитова скала. Изходната скала вероятно е габрова, но е била силно променена до сегашният й вид. Изградена е от тремолит-актинолитовата серия на амфибола и скаполит. От Норвегия. Ширина на образеца 8 sm.

Hornblende-scapolite rock

Амфибол-скаполитова (мариалит) скала. Отново метаморфозирано габро. Първоначално скалата е била изградена от плагиоклаз и пироксен. Плагиоклазът е бил променен до скаполит, пироксенът до амфибол. От Норвегия. Ширина 13 sm.

Gabbro aggregate

Габровите скали са много здрави, следователно подходящ материал за баластра и пълнежи. Снимката е от габрова кариера в югоизточна Норвегия. Ширина на изгледа 50 sm.

Литература:

  1. Le Maitre, R. W. (2005). Igneous Rocks: A Classification and Glossary of Terms: Recommendations of the International Union of Geological Sciences Subcommission on the Systematics of Igneous Rocks, 2nd Edition. Cambridge University Press.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × four =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)