Акумулативни речни тераси

Акумулативните речни тераси са едни от най-разпространените. Те се срещат както на равнините, така и в планинските райони. Образуването им е сложен и продължителен процес. На различни участъци от речната долина алувиалните наноси се отлагат с различна скорост. Според В.Г.Бондарчук при образуването на акумулативните тераси могат да се набележат три последователни фази: 1) усилена ерозия; 2) отлагане на наносния материал; 3) отново размиване и врязване на реката, при което се образуват отстъпите на терасите. По такъв начин оформянето на терасите е свързано с последователна смяна на дълбочинната със страничната ерозия. Ерозивната дейност на една река може да се съживи под действието на различни фактори. В едни случаи това се дължи на увеличение на водната маса поради настъпили климатични изменения (напр. увеличение на валежите). При други случаи подновяване на ерозията се дължи на проявени тектонски движения, които могат да предизвикат понижение на ерозивния базис или издигане на известни участъци (райони) от поречието. Ерозивната дейност се съживява най-силно при съчетание на тектонските движения с климатичните промени. Речни тераси се срещат предимно в долните и средните течения на реките. Към горното течение броят на терасите постепенно намалява. Тераси не се запазват непрекъснато по цялото протежение и от двете страни на речната долина. Поради това, че терасите са подложени на разрушително действие на външните сили (главно денудацията) от тях се запазват само следи на отделни участъци. Широчината на акумулативните тераси се изменя в граници от няколко метра до няколко километра. Дебелината на алувия на реките е от 10 до 30 m, рядко повече.

Акумулативни речни тераси се образуват в общи линии по следния начин. Отначало реката извършва усилена дълбочинна и странична ерозия, като изработва широка ерозивна долина. След затихване на ерозията долината се изпълва с дебелослойни алувиални наноси. По време на следващия цикъл ерозията се съживява отново и реката се врязва в наносите, като по този начин се оформя отстъпа на дадена тераса (фиг.1). По-нататък по-младите наноси се отлагат върху по-старите и т.н. Терасите, образувани по такъв начин, се наричат наложени (фиг.1).

Акумулативни речни тераси

Фиг.1 Блокдиаграма на акумулативни речни тераси (наложени); а- заливна тераса; I, II, III – незаливни тераси; m– площадка; n- отстъп 

Повечето реки, които протичат в равнините имат такива тераси. Като се проследи развитието на такива тераси се установява, че през следващите по-късни епохи ерозията се е извършвала в по-малки размери, докато затихне постепенно. Поради това всяка следваща (по-късна) тераса има по-малка площ в сравнение с онази, върху която тя е наложена. В някои случаи развитието на акумулативните тераси може да протече така, че през следващите епохи дълбочинната ерозия да се усилва и реката да се врязва дълбоко в коренните скали. Тогава образуването по-късни акумулативни тераси се допират не само до по-старите, но се и врязват в коренните скали. Такива тераси се наричат врязани (фиг.2). Докато наложените тераси са образувани при условие на затихваща ерозия, вложените тераси, обратно са образувани при усилваща се дълбочинна ерозия. Всички разгледани досега тераси се разполагат на известна височина от речното ниво и не се заливат от реката. Те се наричат стари (незаливни) речни тераси. По време на пълноводие значителна част от дъното на долината се залива от реката. След като се оттеглят високите води, върху дъното се отлагат големи количества алувиален материал, от който се образува заливна речна тераса. Тази тераса има различна широчина и при по-големите реки може да се достигне няколко километра. Повърхността на заливната тераса не е равна, а вълновидна. На нея се различават следните части: висока (прируслова) заливна тераса с най-голяма височина; централна (ниска) заливна тераса с най-ниско ниво, но с голяма площ; крайсклонова тераса (фиг.3).

Акумулативни речни тераси

Фиг.2 Акумулативни речни тераси- вложение(врязани); I,II,III– стари (незаливни) речни тераси 

  Акумулативни речни тераси

Фиг.3 Схема на заливна речна тераса: а-прируслова; b- ниска заливна тераса; c– крайсклонова тераса 

 

От гледна точка откриване местата на отлагане на тежката фракция, интерес представляват грубозърнестите седиментни скали – конгломерати, чакъли, гравелите, примесени с едрозърнести пясъчници, характерни за актуалното речно корито при  средното и горното течение (при горното течение понякога отсъстват разсипи поради относително високата скорост на водата) на реката. За отместването и транспортирането им е необходима голяма скорост на водата. Както знаем златинките са с доста голяма плътност 19,3 g/sm³, за преместването на златинки от по-голям порядък е необходима висока скорост на водното тяло, което да мобилизира и транспортира, както и да разруши по-рано отложени златоносни разсипи.


Литература: 

Hr.Stanev. 2016. River gold exploration. 7-12 p.

Comments

comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

9 + thirteen =

error

Харесва ли ви сайта? Моля споделете :)